На 25 ноември, когато светата Православна Църква чества паметта на свети Климент архиепископ Охридски Чудотворец с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, възглави богослуженията по повод храмовия празник в храм „Св. Климент Охридски” в град Пловдив.
В навечерието на празника архиереят възглави празничната вечерня с петохлебие, а на следващия ден и светата Литургия.
В съслужение с владиката бяха ставрофорният свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорният свещеноиконом Георги Славчев - епархийски съветник, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, протойерей Рашко Рашков - председател на храма, храмовото духовенство, митрополитския дякон Ангел Ангелов и йеродякон Максим.
Песнопенията бяха изпълнени антифонно от митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и децата от неделното училище при храм „Св. Климент Охридски”.
На богослуженията присъстваха кметът на район „Западен” Димитър Колев, както и множество миряни дошли, за да почетат българския светец и да се поклонят пред светите му мощи, които се съхраняват в храма.
В края на светата Литургия епископ Арсений преподаде архипастирския благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и поздрави присъстващите с храмовия празник.
Многолетствието провъзгласи йеродякон Максим.



По този повод Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейската св. Литургия в Калоферския манастир „Въведение Богородично”.

На 18 ноември, 9 Неделя след Неделя подир Въздвижение с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”, Знеполският епископ Арсений възглави светата Литургия.
По време на „Причастния канон” Негово Преосвещенство произнесе слово, в което разясни притчата от четеното свето Евангелие за богатия човек. Като изтъкна, че материалното богатство не е способно да удължи годините на нашия живот. Когато човек осъзнае немощта на своите сили пред лицето на Бога, тогава той полага основите на правия път. Човек е призван да се труди, в това число преумножавайки своите материални възможности, но никога и при никакви обстоятелства той не е в правото си да поставя в центъра на своя живот своята човешка и материална сила.