Новини

  На 15 септември с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Белоградчишкият епископ Поликарп – първи викарий на митрополита, присъства на откриването на академичната 2026/2027 година и освети новия Комплекс за медицинско знание, история и иновации на Медицинския университет (МУ) в Пловдив.

На тържествената церемония присъстваха: ректорът на Медицинския университет проф. д-р Ангел Учиков и зам.-ректорите, кметът на Пловдив г-н Костадин Димитров, областният управител на Пловдивска област г-н Георги Янев, народният представител д-р Александър Попов, председателят на Съвета на настоятелите архонт Георги Гергов, директорът на Международния панаир г-н Иван Соколов, ректори и представители на академичните ръководства на пловдивските висши учебни заведения, лекари, преподаватели и студенти.

Преосвещеният епископ Поликарп извърши чин на освещаване на новия учебен корпус на университета и освети икона на светите братя Кирил и Методий. Първият викарий се обърна със слово към официалните гости, преподавателите и студентите на Медицинския университет и пожела Господ по молитвите на светите равноапостолни братя Методий и Кирил да дава успех на академичното ръководство, на студентите и преподавателите, да учат и възрастват в познание.

Първият викарий преподаде на всички архипастирския поздрав и светителски благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

Новият корпус на МУ е с разгъната застроена площ 6021 квадрата. В него се помещават Библиотечно-информационен център, Медицински симулационен тренировъчен център и Музей на медицината. Автори на проекта са архитектите Димитър Ахрянов и Христо Пелтеков.

Снимки

 На 15 септември с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Белоградчишкият епископ Поликарп – първи викарий на митрополита, откри учебната 2026/2027 година в основно училище „Алеко Константинов“ в град Пловдив.

Негово Преосвещенство отслужи благодарствен молебен за всички учащи и учащи се.

Eпископ Поликарп благослови учителите, децата и родителите и благопожела годината да е лека, благословена, изпълнена със знание и радост.
Първият викарий преподаде на всички архипастирския поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

На откриването присъстваха: г-жа Наталия Симеонова от РУО-Пловдив, гл. инспектор Иван Мерджанов - началник на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пловдив, учители, родители и ученици, общински и държавни служители, родители и гости.

Директорът на училището г-жа Марияна Найденова приветства учениците с първия учебен ден.

Учениците изпълниха празнична програма, с която поздравиха всички гости на тържеството – деца, учители и родители.

Духовният празник завърши с многолетствие.

Снимки

 На 14 септември - Кръстовден, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай откри и извърши чин на освещаване на бюст-паметник на приснопаметния Цар на българите Борис III в дворите на манастира "Св. Троица" на връх Кръстова гора.

В съслужение с Владиката бяха: Високопреосвещеният Сливенски митрополит Арсений, Преосвещените епископи Драговитийски Василий - игумен на Троянската света обител, Белоградчишки Поликарп и Смолянски Висарион - викарии на Пловдивския митрополит, архимандрит Максим - началник на кабинета на митрополита, архимандрит Евтимий - духовен надзорник, архимандрит Петър - клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Василий Кашоров - епархийски съветник, протойерей Ангел Ангелов - духовен надзорник, свещеноиконом Запрян Шиков – секретар на Смолянска духовна околия, свещеници от Пловдивска епархия и митрополитския протодякон Илиян Александров.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

На тържествената церемония присъстваха: Негово Величество цар Симеон II, военният представител на България в ЕС и НАТО ген.-лейт. Явор Матеев, доц. д-р Ивайло Шалафов - директор на Фонда за опазване на историческото наследство “Цар Борис и Царица Иоанна”, народният представител проф. Костадин Ангелов, бившият кмет на Пловдив г-н Здравко Димитров, държавни и общински служители, общественици.

Пловдивският митрополит Николай се обърна към присъстващите с вдъхновено слово (словото публикуваме отделно) за заслугите на приснопаметния цар Борис III към православната вяра.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

Бяха поднесени венци и цветя пред паметника от официалните лица и граждани.

Снимки

 Ваше Величество, Ваши Преосвещенства, обични в Господа Иисуса Христа братя и сестри,

през 1936 година тук в сърцето на Родопа планина на място, което тогава е било пущинак, е поставен един метален кръст. Неголям кръст, но с огромно значение. Металният кръст е поставен на мястото, за което от векове се знае, че е била заровена и скрита частица от Светия Кръст Господен и където е имало древен манастир, посветен на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица. Металният кръст е поръчан, заплатен и изпратен, за да бъде поставен тук лично от Негово Величество Царят на българите Борис III.

На пръв поглед изглежда, че знакът е малък, но вижте какви са неговите последици. С поставянето на кръста се възстановява паметта за свещения характер на това място, а към цялата държава се изпраща сигнал какво означава за България местността Кръстова гора в Родопите. Поставянето на металния кръст е декларация за присъствието на православната вяра тук и хвърля мост от древността към бъдещето.

Той дава тласък за възстановяването на древния манастир, който е съществувал на това място и за съграждането на сегашния нов значим център на Българската православна църква, който виждате днес. Фактът, че именно държавният глава лично изпраща този кръст представлява, от една страна, манифестиране на държавния суверенитет в този край на България, а от друга страна, изразява разбирането, което носителят на държавния суверенитет – Царят на българите е имал за фундаменталното значение на православната вяра за народностната ни идентичност и за националното ни единство. А именно, че православната вяра не е просто някакъв елемент от светоусещането на българите, а е най-важната, да не кажа единствено безспорната крепежна основа – темелът на българската държавност.

Винаги съм отбелязвал колко е важно българските държавници да заявяват принадлежността си към православната вяра и не просто вербално, а осмислено и с действията си да подкрепят Българската православна църква. Това е важно, защото, нека пак да кажа,  стабилността на българската държавност се намира в пряка зависимост от състоянието и стабилността на православната ни църква, като основен интеграционен фактор.

Това много ясно го е разбирал Цар Борис III и това, че е изпратил този кръст тук, е само един от многото му жестове към църквата, но жест, както казахме, с огромно духовно и държавно значение. Другият ни държавник, който разбира значението на православната вяра за българската държавност е неговият син – Царят на българите Симеон II, който имаме честта днес да приветстваме тук.

Ваше Величество, отново искам да изразя нашата благодарност за всичко, което направихте за укрепването на нашата вяра и на родната ни църква. Уверявам Ви, че Църквата в цялото свое изпълнение ще Ви бъде вечно признателна и ще споменава Вас и царствующия Ваш дом в молитвите си сега и вовека. Ще се молим и за княз Борис Търновски, когото вярваме, че Вие, Ваше Величество, усърдно подготвяте, за да изпълнява той достойно задълженията, които има към Отечеството.             

Казаха ми, че в цялата Родопа планина няма нито един паметник или какъвто и да е знак, с който да е почетена паметта на Цар Борис III. Днес Пловдивската Света Митрополия ще поправи този пропуск и макар и със закъснение от 90 години ще отдадем дължимото признание на Негово Величество Борис III, царят на българите, Царят Обединител, носителят на държавния суверенитет през един важен период от новата българска история.

Не сме планирали поставянето на този бюст да съвпадне с отбелязването на 1700-ната годишнина от откриването и издигането на Честния Кръст Господен в Йерусалим от Света Елена. По човешките мерки това сега е случайно съвпадение, но по мерките на Църквата е една от онези закономерности, чрез които се осъществява въздействието на Светия Дух в човешките дела.

Ваше Величество, моля приемете поставянето на този бюст-паметник като израз на дълбоката ни признателност към Вашия Августейши баща, но и към Вас лично за съпричастността Ви към мисията на Българската православна църква и за неоценимата подкрепа, която като истински държавник Вие ни оказахте в критичен за Църквата ни момент. Нека издигането на паметника на Цар Борис III в манастира „Света Троица“ - Кръстова гора да бъде разбирано и като знак, че както Вашият баща преди 90 години е поставил тук кръста, с което е потвърдил правата и отговорността на Църквата към това място, така сега Пловдивската митрополия връща жеста в потвърждение на нашето уважение към историческата памет и към държавния суверенитет.

Нека всички, които занапред ще пристъпват към прага на този свещен манастир, като минават покрай паметника да казват, както и ние ще кажем сега: Бог да прости Негово Величество Цар Борис III, вечна и блажена да бъде паметта му.

14 септември 2026 г. - Кръстовден

Манастир „Св. Троица“ – Кръстова Гора